Колапсът. Човешките общества между успеха и провала

Една от основните уроци, които можем да извлечем от рухването на обществата като тези на маите, анасазите и жителите на Великденския остров, както и от неотдавнашния крах на Съветския съюз, е че бързият упадък може да настъпи само след едно-две десетилетия след достигането на върха по отношение на население, богатство и влияние. В това отношение траекториите на тези общества не съвпадат с типичния жизнен цикъл на индивидите, при който упадъкът се случва постепенно с напредване на възрастта. Причината за това е ясна: максималният размер на населението, икономическото благосъстояние, потреблението на ресурси и производството на отпадъци водят до значително натоварване върху околната среда. Такова натоварване увеличава риска от надвишаване пределите ни за ресурси. Поради тази причина не трябва да се учудваме защо социалният упадък често идва скоро след периода му процъфтяване.

Темата дали колапсите в древността имат аналогии днес и какви уроци можем да научим от тях не подлежи na сериозни спорове. Тя е почти риторична, тъй като подобни падения са станали реалност през последните години и други вероятно предстоят в близко бъдеще. Наистина важният въпрос остава: "Колко още страни ще бъдат засегнати?"