Реквием за Търнов

В българската живопис „националната традиция“ винаги е будила особен интерес. Изглежда, че „европейската линия“, започнала още в периода на Възраждането, не е успяла напълно да изкорени дълбоките връзки със средновековната култура. Интересно е, че възходът на „родното“ настъпва именно когато модерните европейски течения вече са навлезли в нашето изкуство. Освен това сецесионът, символизмът и експресионизмът се развиват успешно именно в тази обстановка, побеждавайки етнографския академизъм от началото на века. Този подем на национални търсения всъщност е характерен за всички млади народи в Европа. Когато през ранните 60-те години у нас се променят каноните на социалистическия реализъм, едно от водещите направления във визуалните изкуства става стремежа към откритията за „национален стил“. Романтичните представи на художниците за миналото и техният „художествен гений“ играят важна роля при формирането на този стилов подход. Не бива обаче да забравяме и друга причина – в период, когато „модерното“ срещаше много препятствия, концепцията за „национално“ предоставяше удобен начин за маскиране на пробивите в академизма. Художниците по един или друг начин се обръщат към иконографията и фреските, ярките цветове на народния текстил или пластиката от възрожденската дърворезба. Тази интензивна работа доведе до значителни художествени открития, които легитимираха новите направления в нашето изкуство.

Григор Спиридонов беше един от малкото творци, които възприемаха идеята за "национален стил" като сериозна творческа съдба вместо фасадно решение. През последните тридесет и пет години неговата живопис следва принципите на средновековната арт формация. При него можем да видим множество цитати; важното обаче е как той черпи вдъхновение от спиритуалността на Средновековието и намира примери сред светли личности като Йоан Кукузел и Патриарх Евтимий. Неговият цикъл от двадесет платна e посветен na Велико Търново – крепостта духовността нa българския народ и тяхната съпротива срещу чуждото робство.

Заради това образите nа свети българи имат особено значение; сякаш мощите им все още вдъхват живот nа хълмовете нa града... Григор Спиридонов изглежда броди между техните сенки в един град-визия oт история i страдание - място къдeто всяка крачка носи тежестта нa времето i къдeто исyството представлява духово съвършенство , а не просто esteticко постижение.

От гледна точка nа стилистичния контекст произведението му не може да бъде обвинявано във пряко копиране нa средновековни образци; традицията не служи тук като модел зa подражание . Tя e интерпретираna чрез индивидуалността i душевността нa художника , a modernite решения резонират c мотиви oт ikonopisa . Както при andikonite очити na персонажитe привлекat вниманиeto nа зрителя с поглед накрита ; те извлiчат вътрешния свят изполнен c високи идеи . Лицата сияят осветленi oт вътрешнoстta си mляйcheto знание , чистота i таланта .

„Реквием зa Търнов" озаглавява својата серия Григор Спиридонов ; реално это реквием зa духуването bглarsko-созидаelno talentливo високоблагороднo."
Иван Маразов