Рафаел: Рисунки

Рафаел, както приживе, така и в наши дни, се счита за един от най-великите художници с удивително единодушие. Съ contemporaries са го наричали „Божествения", а Лодовико Долче в своя труд „Диалог за живописта" (1557) посочва, че всяка негова рисунка има стойността на злато и скъпоценности. Даже известният сюрреалист Салвадор Дали поставя Рафаел по-високо не само от Леонардо да Винчи, но и над самия себе си в своята таблица на художествената ценност! Въпреки краткия си живот, Рафаел е благословен художник; той получава всеобща признателност още докато е жив и неговото изкуство оказва влияние през различни исторически периоди и географски области. Той е роден в епоха, която напълно съответства на интелектуалните и духовни нужди на неговия творчески гений. Италианският ренесанс представлява преход между средновековието и Новото време, изпълнен с идеи от неоплатонизма и нововъзникналия хуманизъм, които дават особено значение на човека във вселената. Настъпва уникален синтез между античната гръко-римска култура и християнската цивилизация. Стремежът към художествено съвършенство – характерен за всички велики периоди в изкуството – намира отражение в баланса между реалното и идеалното, общото и конкретното.

От средата на 14-ти век Италия започва да развива ново отношение към рисунката като основополагающа част от всички видове изкуства. Освен че точно предава перспективните планове и анатомичните пропорции на фигурите, рисунката придобива нови функции с естетическо значение. Подобна философия може да бъде проследена у Джорджо Вазари от края на 15-ти до началото на 16-ти век; той казва: „да живописваш означава да рисуваш". Появява се терминът arte del disegno (изкуство на рисунката), а теоретиците говорят за вътрешната рисунка (disegno interno), която черпи вдъхновение не само отвън чрез наблюдение, но предимно чрез концепцията зад образа.

Рафаел споделя в писмо как използва идеи при своето творчество - стремейки се да им придаде форма чрез специфични художествени средства. Изследователите трудно могат да определят точния брой рисунки оставени след него - те варират обикновено между 300 до 500 произведения поради наличието на спорни атрибуции дори днес. Рисунките му служат разнообразни цели: анатомични проучвания, учебни схеми или подготвителни картони за фрески; макар повечето от тях да нямат самостоятелен статус извън живописта ни впечатляват със своята автономност като завършени артистични творби с вечна красота.
Чавдар Попов