Какъв Хамлет? Режисьорска концепция за постановъчен план

Не харесвам, когато привлекателен актьор изиграва ролята на Хамлет. Това ми изглежда като обида към същността на персонажа. В миналото той е определял добрия вкус и поведение чрез изпълнителя си (в периода на романтизма). Значението на Хамлет по този начин се е търсело предимно в него самия, а не толкова в драматичната му интерпретация.

Безспорно интелектуалното съдържание в „Хамлет" значително надминава творбите на други автори от Елизабетинската епоха, но това не представлява основния аспект на трагедията. Според мен Хамлет е повече човек отколкото принц.

Има нещо друго, което го поставя начело сред цялата класическа драма: неговият неспокоен дух, нетърпимостта му към света около него и мизерията от несъвършенството („разглобеност") както у другите, така и у самия него. Сюжетът на трагедията непрекъснато сблъсква героя с един "чужд", безсмислен и плосък свят... Душата му страда заради онова, което усеща и знае относно горчивата реалност около смъртта на баща си и новия брак на майка си. Тази истина сама по себе си е достатъчна; явяването на духа на баща му не е нужно да я разкрие напълно.

Той притежава куража, смелостта и готовността да се жертва за да ПРОЗРЕ всичко! Духът живее вътре в него! Хамлет представлява много повече от покойния си баща – той дръзновено се опитва да ПРОЗРЕ истината и с това подписва своята смъртна присъда. Хорацио, Марцелус и Бернардо нямат тази храброст — подобно сме всички ние — затова оцеляваме. А вие зрители имате ли смелост като неговата? Можете ли до край да ПРОЗРЕТЕ недостатъците в нашето общество и да чувствате болката от тях както той? Аз лично нямам напълно тази храброст. И именно затова не съм Хамлет. Както искате мислете за себе си.
Вили Цанков