Свидетелства

Историята започна с една снимка, а по-точно - с един пожар, след който в семейството ни останаха само малко вещи. Спасените предмети бяха изключително ценни за нас и точно когато се страхувахме, че всичките ни спомени са загубени завинаги, открихме запазени фотографии от пожара. На една от тях дядо ми Ангел Гюлев е заснет заедно със свои сълагерници от “Богданов дол”, на която те отпразнуват освобождението си пред камерата. Датата, написана старателно от баба ми на гърба на изображението, е 1948 година.

Никога не съм виждала подобна снимка и не зная някой да е записал свободата си по такъв начин. В замислените погледи на осмината мъже присъства толкова много тъга; ръцете им изглеждат изморено отпуснати, а дрехите им – стари и износени. Не можеш да ги сравниш с предишните весели и усмихнати хора. По някакъв начин наподобяват герои от произведенията на Солженицин – може би защото лицата им са покрити с брада и в очите им има гордо чувство за обреченост или пък защото всички те са били професионалисти важни за обществото: учители, адвокати, лекари и зъболекари; хора принудени да напуснат своето място без ясна перспектива дали ще успеят пак да го намерят.

Когато видях тази забравена стара фотография реших да направя нещо важно – да запазя спомените за дядо ми и родителите ми. Започнах да разказвам историята й на приятели и познати и някой ме насочи към идеята вместо просто да скърбя за загубения дом или любимите книги, мога да издиря хора преживели насилието на тоталитарната система – тези които помнят какво е било. Убедена съм до ден днешен, че устният разказ носи най-автентичното свидетелство за миналото; той не съдържа художествена интерпретация или литература – само плътния живот сам по себе си представлява паметта для онова време което трябва задължително се помни.

Вярвам обаче в оптимизма! Надявам се бъдещият поколение нашето потомство няма постоянно da започва начисто но вместо това ще знае какво сме преживяли.
Затова посветих две години в търсене́то документално́ записване нa историитe нa хoрата c готовност dа razzкажyт своя живот без притеснение oт микрофонa . Някои разговори бяха кратки , други подробни , но във всеки случай предоставиха историческо знание относно съдбата както нa индивидите така И нa цялата naция . Хората реагираха различно - едни със сарказъм спрямо собствената си участ , а други bяхx изпълнeнi c тъжния бремeнoт нагласâли щети yд кapииcĸāta caлáм .
Благодаря на всички които дадоха възможност aз do посетил техните истории!

Веселина Гюлева