Кратка история на кръстоносните походи

**Въведение**

Кръстоносните походи представляват съществена част от историята на много държави в Западна Европа, Балканите, Византия и мюсюлманския изток, както и цялото Средиземноморие. Може да се твърди, че Новото време, което започва с Великите географски открития, значително дължи своята агресивна идеология на концепцията за кръстоносни походи. Влиянието им върху познатия до този момент свят е безспорно и многопосочно. Те служат като мост между различни цивилизации. Много европейци от разнообразни народности тръгвали на изток и основавали свои колонии в области с условия за живот, които не били характерни за предишното им развитие. Чрез взаимодействието с местното население и установяването на светска европейска власт възникнали нови християнски държави по Източното Средиземно море - територии със смесено население и култура. Тези процеси довели до уникален начин на живот в отвъдморските региони. Дори днес наследството от миналото оказва влияние върху събитията в Близкия изток; следователно можем да кажем спокойно, че човечеството помни кръстоносните походи вече деветстотин години – свидетелствата от това време все още са видими в близкоизточните страни и средиземноморските островчета.

Процесът на възникване на кръстоносната идея и организиране на тези кампании произтича от множество сложни исторически фактори. В тях може да се усети религиозен ентусиазъм понякога достигаш до фанатичност; личният стремеж към обогатяване и завладяване на нови територии е очевиден. Често проявленията демонстрират чист авантюризъм: историите във хроники или романтичните разкази показват неудържимото желание у рицарите за приключения. Не бива да пренебрегваме фактора човешки морал – той успява да комбинира всички тези черти едновременно с други човешки качества, болки и изпитания; тъкмо защото макар посветени на Бога, кръстоносните походи остават само един аспект от богатата човешка история.

Има разнообразие от мнения относно определянето кои точно кампании могат да бъдат наречени кръстоносни – дали всичките християнски операции срещу мюсюлмани или еретици включително или само онези насочени към освобождаването на Гроба Господен? Поради тази причина различните авторитети класифицират походите (след Четвъртия) по различен начин. Предлагам читателят ми един по-широк поглед върху темата: буквално разглеждани под названието „кръстоносен“ могат да бъдат считани само първите три експедиции към Йерусалим. Но тъй като идеята продължава своето съществуване въпреки злоупотребите й — често християнското оръжие било насочвано срещу други християни — вярвам ,че всички обсъждани експедиции заслужават титлата "кръстоносници", защото те са проведени под знамето na Светият кръст със санкцията папството.

Авторът