Машина за богове. Социология и психология

Основната цел, която Серж Московичи си поставя в книгата „Машина за богове“, е да опровергае разпространеното схващане в социалните науки, че социалните явления трябва да се обясняват единствено чрез социални фактори, а не чрез психологически. За да постигне тази цел, той разглежда научното наследство на основоположниците на социологията – Емил Дюркхайм, Макс Вебер и Георг Зимел. Той демонстрира, че те не успяват да потвърдят принципа си: социалното може да бъде изследвано само с помощта на други социални аспекти. Според него при анализа на човешките общества психичното и социалното могат да бъдат разграничени само абстрактно; реалността показва тяхната неделимост.

Изводите от работата му включват следните основни точки:
- Психологическото и социалното са взаимосвързани;
- Психологическите аспекти (като вярвания и емоции) играят важна роля в съществуването на обществени структури и институции, което подчертава значението на психологията за социологията.

В „Машина за богове“ авторът споделя своето виждане относно актуалните проблеми на човешкия живот в обществото – взаимоотношения с близки хора, религиозни убеждения и личностни преживявания. Книгата е посветена на общество, което той описва като „машина за създаване на богове“, изразявайки надеждата то някой ден да стане „машина за създаване на хора“. Изданието има ключова роля в теорията около харизмата като я свързва с психологически фактори - ирационалност и емоционални реакции сред масите. То анализира закономерностите при развитието на харизматичните черти у политиците.