Пясъчен часовник

Данило Кип (1935-1989), син на черногорка и унгарски евреин, загинал в Освиенцим, е един от творците, които са незаменими за разбирането не само на вече несъществуващата югославска литература, но и на цялото минало столетие. Неговият роман "Пясъчен часовник" (1972) представлява последната част от семейна трилогия и е най-комплексният му труд. В него поетичното пресъздаване на изгубения баща се явява единствена ценна човешка опитност за търсене на личен смисъл в свят, където такъв смисъл практически отсъства.

Киш сам определя произведението си като "перфектен процеп", а действително "Пясъчен часовник" е книга Изход – подобно на стихотворение от Махмуд Даруиш, която служи едновременно като Вход... към създаването на нов свят... към сътворяването на различен Създател...