Българите за руския народ, държава и култура

През първата половина на VII век, под ръководството на княз Кубрат, прабългарите играят ключова роля в изхода на последната война между гърците и персите. След нея е възстановен Кръстът Господен, който преди това е бил откраднат, поради което българите се утвърдили като първите кръстоносци в света.

Масовото покръстване на прабългарите и славяните от княз Борис през май 866 година значително ускорява интеграцията между тези два етноса. То води до формирането на нова народност – българска, която съчетава различни расово-антропологични характеристики и културни традиции, но остава единна по език.

Цар Симеон Велики основава Велики Преслав и управлява Преславската Книжовна Школа с цел развитие и разпространение на българската писменост и култура. Той допринася за окончателното оформяне на българския народностен облик и създаването на уникална Българо-Християнска Цивилизация.

Към 923 година цар Симеон омъжва дъщеря си Елена за киевския княз Игор, който я нарича Олга. В периода между 923 и 969 година тя заедно със своя духовник Григорий пренасят старобългарица книжнина в Киев; те кръщават руски граждани и ги обучават да четат и пишат на български език. Освен това укрепват административните структури в Русия, подпомагайки изграждането й като трета велика европейска държава.

След 989 година група български духовници начело с архиепископ Михаил Болгарин започват да кръщават княз Владимир và го венчават с Анна – д daughter of Tsar Boris II; те въвеждат старобългарица език за богослужебни нужди в Русия and учителства руския народ да чете şi пише; строят нови църкви și манастири and учреждения Руската Православна Църква плюс Руския Училище és Ruski Sŭd; полагат основите za руската литература і православие cultura.
Влиянията i приносът към руското общество от северните южните i волжските bǎlgari са също много важни.