Болна Роза

Готическият привкус е вплетен в творбите на Черни сонети, вдъхновени от настроението на Болна роза, което пронизва цялото произведение.

Литературно-критическо изследване

Книгата на Владимир Воронски "Болна роза" предлага няколко класически произведения от английската литература чрез уникален авангарден критичен подход, разработен след дълго търсене от автора. Този нов жанр на критическия етюд не се стреми да представи конкретна метатекстова концепция за дадено художествено произведение, а по-скоро цели да предаде определено настроение на читателите. Настроението, което книгата представя, е именно това на Болна роза. Включените текстове (като „Болният розов храст“ на Уилям Блейк, „Вранът“ на Едгар Алън По - чиято етническа принадлежност авторът не разглежда с необходимата сериозност; „За Медузата“ от Леонардо да Винчи в Галерията във Флоренция и вампирската поема "Ламия" на Джон Китс) са подбрани и организирани изключително субективно, като се избягват литературноисторическите и литературоведските принципи. Това предполага отсъствие на традиционната импресионистична логика.

„Болна роза“ впечатлява със свободата, с която Владимир Воронски изгражда нужните семантични класове (понятия), заимствани от съвременните обектноориентирани езици. Той ги прилага към анализираните художествени текстове и включва задължителните компоненти за всяка литература – каквито са древногръцките и древноримските поети (Пиндар, Сафо, Омир, Овидий и др.). Особено място в структурата „стеблото” вземат сонетите на Шекспир и “Изгубеният рай” на Милтън; без тях всяко изследване върху английската литература би било малко значимо или непредставително.