Благосклонната чума

„Благосклонната чума” е антиутопичен роман, който служи като красива алегория за силата на свободната воля и стремежа към истината. Той разказва историята на израстването и търсенето на собственото място извън социалните ограничения, както и връщането към корените в моментите, когато човек открие себе си.

В този свят всяко дете от ранна възраст знае, че един ден ще остане без родители. То е обучавано да се справя само с живота още преди да порасне. В даден момент детето започва самостоятелен живот... докато все още е малко. Защото в един прекрасен ден родителите му получават известие, че трябва да го напуснат завинаги; оттогава нататък то може да разчита само на себе си и на подкрепата от организация наречена Испектората.
Тук живеят деца с нова свобода – едно от тях е Карина.
На пръв поглед животът й изглежда нормален, но след момента на освобождението у нея постоянно нахлуват различни въпроси. Защо има толкова много сгради при толкова малко хора? Какво означава редовното посещение на инспектора, който завършва проверката със „С твоите родители всичко е наред”? Карина обсъжда тези размисли с приятелката си – библиотекарката госпожица Песимиси, която я предупреждава да запази мълчание относно съмненията си.
Неочаквано госпожица Песимиси изчезва и оставя следа за забранена книга под заглавие „Хроника”. От нея Карина и приятелите й Адриан и Любчо научават шокираща истина: светът им представлява крехка остатъчна структура от живота преди опустошителна пандемия, унищожила всички възрастни. Миналото постепенно изплува на повърхността, а новооткритият знание вдъхновява тримата деца да проучат кои са те сами и какви са техните произходи.

Персонажите в произведението на Росица Казакова обитават свят със свои правила; пространство основано върху страхове свързани със смъртта и желанието за контрол над природния ред; но също така свят, където стремежът към индивидуален път и търсене на истини трудно могат да бъдат потискани – свят твърде близък до нашия.