Не-човешкият език на болката

Болестта може да замръзне от страх, подобно на заек; да се натяква като гладна котка; да лети с грация като белоглав орел. Тя може да тъче паяжини от интриги или да клъвва с ласкателния си, змийски език. Може да бъде лековита като вятърно глухарче, обвиваща се като бръшлян или лиана. Болестта би могла също така да е твърда и непоклатима като стомана, мощна като титан или прозрачна както етерът. Тя може да представлява солта на масата или снега на Южния полюс. Може дори да бъде стихотворение или песен. Възможно е също така тя да бъде недостижимата мечта или пиедесталът, който вече принадлежи на друг. Всичко това я прави многозначителна... За истинското разбиране на този език трябва първо да научим как се слуша и после – как се мълчи. Само в тишината между нотите музиката успява да си поеме дъх.