От изкуство към антиизкуство

Общ поглед върху новото, съвременно и авангардно българско пластично изкуство в контекста на европейската художествена традиция.

Какво можем да намерим в тази книга? - Разискване относно визуалните (или пластични) изкуства от XX век с акцент върху българското творческо наследство. Предоставя теоретичен анализ на няколко важни художествени направления.
Тази обширна преценка на нашето визуално изкуство не заменя нуждата от исторически знания. В противовес на историческия подход, той акцентира върху теоретико-естетическите въпроси (пропускайки редица по-маловажни факти заради проблематичния си теоретичен фокус). Избрани са явления с противоположен характер: от една страна – творчески прояви, отличаващи се с висок артистизъм, естетическа прецизност и независимост; а от друга – авангарда със своите радикални решения (както в структурно-функционален аспект, така и по отношение на съдържанието); трета категория представляват художествени феномени с "междинна" позиция (например модерният реализъм). Освен това наблюдаваме как младите художници разчупват патерналистката традиция и оставят зад себе си стремежа към „родно“ изкуство по дух и стил; как статусът на картината и скулптурата претърпява промяна, а класическите форми губят значението си в името на неконвенционалните креативни практики; как настъпва дезавуиране на естетическото възприятие за изкуството; как то се интегрира с масовата култура до степен почти да стане неразличимо и т.н.