Театър, любов моя!

В теоретичен текст, публикуван преди време в нашето издание, чийто автор и заглавие вече не помня, попаднах на интересна идея: всяко събитие от живота може да бъде интерпретирано като комедия или трагедия, в зависимост от гледната точка и предпочитанията на автора.

Тази концепция ме озадачи и дори по някакъв начин ме възмути. По-късни проявления в нашата културна среда, особено в театралния живот, не само ми напомниха за тази идея, но и провокираха размисли върху въпроси, които до този момент бях пренебрегвала или просто не бях забелязвала – вероятно защото подобни явления не се случваха толкова често преди.

Не! Не мога да приема тезата, че трагичното може да бъде представяно с хумор; както любовта не би могла да се обърне в омраза, нито смъртта - в живот. Подвигът няма как да стане авантюра; Деветата симфония на Бетховен никога няма да бъде джазова композиция; а Сикстинските стенописи на Микеланджело - комикси.