Византия между Изтока и Запада

Византийската империя, благодарение на стратегическото си местоположение, играе роля на посредник между Европа и Близкия изток. В същото време тя е принудена да взима предвид своите врагове и често се оказва в ситуация да води войни на два фронта. Официалната идеология представя империята като център на християнския свят и символ на Божието благоволение, докато всичко останало около нея се възприема като периферия с различна степен на значение и цивилизация. През вековете наследницата на древногръцката и римска култура преминава през сложни отношения със свои близки или далечни съседи, променяйки своята нагласа от надменност към реализъм, а понякога дори до унизително просителство. Настоящата книга разглежда византийската политика в Близкия изток, Средна и Западна Европа, начина по който се възприемат другите народи и процеса на постепенното разпадане на универсалния християнски свят, което води до разделянето му между католицизма и православието.

Доц. д-р Димитър Й. Димитров е автор още на три монографии: "Езичници и християни през IV век: модели на поведение" (2000), "Философия, култура и политика в Късната античност" (2005) и "Тъмните векове на Византия" (2005). Той е съавтор в сборника "Византия и византийският свят" (2011), който предлага обширен поглед върху византийската цивилизация.