След Вавилон. Аспекти на езика и превода

В произведението "След Вавилон" Джордж Стайнър ясно подчертава, че всяка форма на изразяване е вид превод. За да предадем смисъл на друг човек, той трябва да бъде трансформиран – пренесен от един език в друг и преминал през различни времеви и пространствени контексти, култури и обстоятелства. Това представлява основната идея в „След Вавилон“, която е една от най-влиятелните книги относно темата за превода. Какво прави този процес възможен или невъзможен? Къде се намират границите му? Разширявайки понятието за превод до максимални размери, авторът неизменно стига до въпросите за ограниченията на езика и как той взаимодейства със света.

Джордж Стайнър сам споделя, че владее три езика, което му предоставя уникален поглед към дългогодишната европейска традиция; сред нея той се чувства комфортно и се движи с голяма лекота. Отхвърляйки разпокъсването на съвременните хуманитарни науки, Стайнър уверено черпи вдъхновение от разнообразните извори на западноевропейската мисъл. Неговите идеи включват провокативни тези: не може да има универсална теория за превода; вместо това можем да говорим само за поетика; докато езикът служи като средство за комуникация, той също така може да я блокира; творческият потенциал произтича повече от лъжата отколкото от истината.

Стайнър успешно подкрепя своите аргументи с множество примери и в последните глави представя херменевтични анализи на конкретни текстове и техните интерпретации – интересна перспектива както за философията на преводациите, така и за практическите аспекти при осъществяването им.