Българска история до XII век през погледа на старите автори

Авторът има за цел да сравни информацията, предоставена от древните автори, която е достигнала до нас, и да изведе заключения относно народа, който разширява българската държава на Балканите. Под "стари автори" се имат предвид съвременници на описваните събития или техните последващи хроникьори. Това включва писатели на гръцки в пределите на Византия и латински в Западната Римска империя. Книгата е с корица от естествена кожа и златен със сребърен печат.

Чрез многобройни разговори с децата ми, които са пораснали в Германия, често възникваха въпроси като: „Кои сме ние, българите? Как беше създадена българската държава?“ Децата ми проявяват интелектуален интерес и през годините осъзнах, че знанията ми от училище не са достатъчни за адекватно обяснение на тези привидно прости въпроси. Периодът между 1944 г. и 1990 г. бележеше недостиг на истинска информация в България; тя може би е съществувала, но не достигаше до нас. След 1990 година преживяхме изблик от исторически публикации – много от тях показваха радостта от новfound свобода за публикуване вместо задълбочено аналитично мислене преди написването им. С времето ситуацията се промени; ново поколение историци вече работят активно и мнозина смятат необходимостта учебниците по история да бъдат преработени - все още без реализация.

Заради това оставах длъжен към децата си във връзка с гореспоменатите два въпроса и докато мога ще търся начин да подобря положението.
С настоящото издание целя да анализирам данните предоставени ни от старите автори относно народността разширяваща българското царство на Балканския полуостров без опора върху извлеченият материал от прочетената литература напоследък – уважавам труда на нашите съвременни историци , но желая независима оценка базирана единствено на древния текстов ресурс.

Под стари автори подразбирам хора присъствали при самото развитие или описвали го след време - например гръцките писатели във Византия или латинските хронистики в западната част империи . По-късните автори често черпят вдъхновение именно от ранните свои колеги , допринасяйки за разбиране какво свързват те помежду си както контекста така детайлното разглеждане .

В процеса по написването старателно избягвам предположения там където липсват доказателства .
Методологията прилагана тук включва първоначално проучване чрез цитати споменати в глава 40 селектирайки важна информация относеща се конкретно до българската история разделяйки я тематично — общият хронологичен ред представям под формата таблица което позволило откритие интересна взаимовръзка между различни факти.

Глава 37 съдържа основополагащи сведения касае Цариград нуждата спрямо провалили опити сред нашете владетели завладяване му.
Глава 38 акцентира над мерките ползвани у древност а освен це звучи система измервания днешния ден

Накрая книгата завършва описание освободителното движение начело Асеневци освобождавайки страната ни .
Надявам се произведението намери място сред образован читател служейки помощник основана стара дата информираност относимо важно моменти наша историческо минало полезна наред ученици студенти преподаватели .
Николай Колев