В някой друг живот

Малко вероятно е да открием литературна творба, в която Времето не играе роля. То се проявява като политически, социален и философски аспект на човешкото съществуване. Времето е основният персонаж, докато четем и опитваме да намерим себе си в разказа. Сега навлизаме във времевия контекст на новата художествена работа на Иван Кехлибарев и света на неговите герои. Не бива да забравяме, че той стъпи в литературната сцена чрез поетични прозрения в стихосбирката "ПАРАЛЕЛНОТО МОРЕ" и през малките вратички на хайку-поезията с "НЕИЗКАЗАНИ ДУМИ".

В момента Кехлибарев представя своите умения в ролята на разказвач. Неговите истории произлизат както от въображението му, така и от личния опит – те са предадени със стил от миналото, с оригинални сюжети и често изненадващи финали. Общият мотив при тях обаче остава свежият хумор на автора, сладкодумството му под влияние на чаша червено вино, великолепната му ирония за живота.

Човек винаги изпитва неизменна носталгия към младостта си. Тази носталгия Кехлибарев майсторски пресъздава във впечатляващите ретроспекции “Немската гимназия” и “Кафе 60-те години”. Това завръщане назад служи като мощен освежаващ импулс за борба срещу абсурда и стремеж към нови художествени ценности сред недоволните млади хора от 60-те години.

Разказите „Часовникът“, „Макс“, „Помполитът“ и „Смъртта на гларуса“ попадат в една специфична категория произведения. Отново имаме реминисценции, където Времето или пряко, или подсъзнателно действа като стимул за трансформиране на фактологията у автора в художествени интерпретации относно нравствени категории и стойности; тези концепции трябва да бъдат внедрени у читателя. На края минало и настояще присъстват върху циферблата на Времето – то генерира бъдеще. Пред нас се разгръщат още страници: например падането на Аполония под римска власт в "Атила" или моралното упадъкване на героя в "Секс-кукла". Независимо от стилистичните различия та проблематика провокира размисъл относно трудностите при изграждането личности.

В заключение книгата предлага няколко есета, които ще поставят свои въпроси пред читателя с надеждата за естетическа удовлетвореност и катарзис. Защото именно читателят се променя с течение време а заплаща висока цена за това да запази волята си достойнството днес.