Шест слова за свещенството

В миналото се подигравах на светските ръководители, защото отдават почести не заради добродетелите на душата, а поради богатството, възрастта и влиянието. Но когато осъзнах, че същата глупост е проникнала и в нашата Църква, вече не ми изглеждаше толкова тревожно. Нима е учудващо, че светските хора допускат подобни грешки? Те жадуват за признание от обществото и са готови да направят всичко за пари. А дори тези, които твърдят, че са се освободили от такива недостатъци, не действат много по-различно от тях - макар да целят небесното царство, те все пак оперират така сякаш взимат решения относно земеделски имоти или други безсмислености. Случайни хора биват поставяни на важни позиции в дела свещени - дела за които Божият Единороден Син прие унижението да стане човек и да понесе страданията до смърт. И вместо да спрат тук, те добавят още повече абсурд: избират недостойните и отказват подходящите кандидати. Както ако трябва устойчивостта на Църквата да бъде атакувана от две различни посоки; сякаш едната причина сама по себе си не е достатъчна за предизвикване на Божия гняв – те добавят нова сериозна причина.
Свети Иоан Златоуст