Българските причастия и деепричастия в славянския контекст

Причастията и деепричастията представляват аспект от недостатъчно проучената семантична структура на изречението в славянските езици, както и начина, по който те се актуализират. Те са въведени като лингвистичен параметър в сравнителното изследване между българския, полския и руския език. Обновената и променена система от не-лични форми е съществена типологическа характеристика на българския език. Причастията и деепричастието функционират като второстепенна зависима предикация в изречението, което налага спазването на строгите формални правила за конкретния език. Липсата на познания относно тях или игнорирането им лишава речевия израз от средства с богат семантичен потенциал и възможности за структуриране на информацията, представена в изречението.