Места на памет Т.I: От републиката до нацията

Местата на памет представляват основно останки. Те са крайна форма, в която е запазено съзнание за отбелязване на историята, която обаче често остава пренебрегната. Понятието произлиза от деритуализацията на нашия свят и води до създаването, определянето и поддържането на общност, стремяща се към трансформация и обновление. В този контекст новото обикновено предшества старото, младостта надминала възрастните, а бъдещето взема превес над миналото. Музеи, архиви, гробища и колекции; празници и годишнини; договори и протоколи; паметници и светилища - всичко това са свидетелства от минали времена и представления за непреходност. Оттук идва носталгията около тези благородни, но понякога патетични начинания.

Местата на памет процъфтяват от убеждението, че спонтанната памет не съществува: необходимо е да се изградят архиви, да се организират годишни чествания или да се четат надгробни слова – действия които не са естествени по своя характер. Тези процеси произлизат от взаимовръзката между исторически моменти извлечени от течението на времето , но все пак връщащи се обратно в него. Това вече не може да бъде наречено истински живот или пълна смърт – наподобява мидите по морския бряг след като морето с живата си памет се е отдръпнало.
Пиер Нора