Ватиканът: история и тайни

Ватиканът, известен и като Ватиканския град, представлява държава с ръководител, който съчетава в себе си множество роли – той е не само епископ на Рим и патриарх на Запада, но и примас на Италия, архиепископ и митрополит на региона около Рим. Освен това той се смята за наследник на апостолите и викарий на Исус Христос, изпълнявайки функциите на върховен понтифекс на Католическата църква.

Въпреки богатството от титли, тази територия всъщност няма истински суверенитет; такъв статус притежава Светият престол. Папата упражнява властта над Ватикана като духовно лице с политически правомощия. Страната функционира по начин, подобен на всеки друг суверенитет, въпреки че нейният правен статут не произлиза от оригинален акт. Следователно Светият престол остава неразривно свързан с личността на римския понтифекс независимо от местоположението му.

Официалната дата за основаването на Ватиканския град е 11 февруари 1929 година – денят когато бяха подписани Латеранските договори между Италия и Светия престол. С тях беше разрешен така нареченият "римски въпрос", възникнал през септември 1870 г., след което папата започна да се счита за затворник във Ватикана. Той отказа Закона за гаранциите поради неговото едностранно прилагане без преговори относно "римския въпрос". На практика идеята за независима Църковна държава изглеждаше осъдена. Гаранциите предоставени от италианското правителство за свободното действие у папата не били достатъчни; финансовата помощ която получавал изглеждала твърде символична. Законодателството останало в сила до Конкордата - споразумение позволяло управлението на капитал от страна на Светия престол.

Политическият документ възстановил Папската държава в Рим с намалена територия, а друго споразумение определило правомощията спрямо вярващите католици и църковните имоти в страната; католицизмът бил признат като официална религия до отменянето й чрез нов договор между Светия престол и Италианската република през 1984 г., подписан две години по-късно от кардинал Агостино Казароли и Бетино Кракси.

Историята обаче не може да бъде сведена единствено до последния век: тя включва повече от хиляда години преходи под управление различни форми власти над Папската държава както духовни събития още отпреди основаването й чрез Христос преди две хилядолетия. Разказването накратко би означавало прегледа живота нa 264-ма римски папи , но това е редуктивено що се касае към структурата самостоятелната Църквата със своите конгрегации или институции .

Служители като кардинали или монсеньори играят важна роля в ежедневния живот там . Не можем просто да опишем границите 'многото територии', каквито ги нарича Пий XI , тъй като освободеният капацитет надхвърля рамките . Включват базилики извън самият комплекс : абатства , недвижими активи ; те допринасят многообразие сред международното присъствие при наличност верска идентичност."