Делба на съсобственост

В изложеното изследване са анализирани множество и разнообразни въпроси, свързани с делбата на съсобствеността. Поради сложността на темата, правната регулация по отношение на делбата се съдържа в няколко нормативни документа: Закона за наследството (ЗН), Закона за собствеността (ЗС), Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делбата на съсобственост обхваща аспекти от различните области на частното и публичното право, но разграничаването им е относително. Това е логично, тъй като правната уредба се характеризира с взаимовръзка и взаимодействие между различните норми, които образуват единна система.

Някои разпоредби в ЗН относно делбата притежават чисто материалноправен характер, докато други са насочени към материално-процесуалния аспект. Подобна ситуация важи до известна степен и за правилата в ГПК относно съдебната спогодба, момента на придобиване на правото върху неподеляемото жилище или вписването на законна ипотека.

Поради това не може да се направи строго разграничение между правните аспекти на делбата въз основа само формални критерии – те са взаимосвързани и съставляват един цялостен юридически контекст.

За сравнение можем да погледнем френската правна уредба, където институтът „делба“ е регулиран изцяло от членове 815-892 от Френския граждански кодекс. Аналогични правила съществуват и в законодателствата на други държави-членки от Европейския съюз.

Всички тези фактори подчертават необходимостта отделните въпроси свързани с делбата да бъдат разглеждани интегрално с цел намиране решение по практическите проблеми и интересите в теорията.

Изследването взема предвид значителните изменения в българското законодателство както и богатия опит от съдебната практика. Освен това са отчетени научни трудове и публикации по тематика свързана с делбата, чиито идеи подробно обсъждаме тук.
Авторът