Достопаметни дела и слова. Избрано

**HISTORIA MAGISTRA VITAE в "Девет книги достопаметни дела и слова" на Валерий Максим**

Валерий Максим не е сред най-влиятелните автори на римската проза, което се потвърджава от ограниченото количество биографични данни за него. Периодът на неговия творчески подем може да бъде определен около управлението на Тиберий (14-37 г.). В своето произведение той споменава скромното си финансово положение и благосклонността на известния Секст Помпей. След това обаче информацията относно произхода му (която хипотетично е свързана с рода Валерии) и образованието му остава недостъпна, както и детайли за живота и смъртта му. Единствените сигурни доказателства за дейността му са "Девет книги достопаметни дела и слова", които представляват наръчник-компилация с исторически примери, предназначени предимно за обучението по красноречие.

Основните източници на историите в текста не винаги са използвани точно или критично; те включват Тит Ливий, Цицерон (споменат само веднъж), Салустий, Помпей Трог, аналистите Целий Антипатер и Валерий Анциат, а вероятно също така произведенията на енциклопедиста Марк Теренций Барон. Включването на истории за чужденци не е новаторска идея от страна на Валерий Максим - то вече е част от историографската традиция благодарение например на Бароновата "Хебдомади" и биографиите от Корнелий Непот.

След краткия предговор, който представя целите му със похвали към принцепса Тиберий, композицията преминава през низходяща градация започвайки с висшето отношение между човека и боговете – религиозността. Първата книга съдържа примери както за почитане, така и за непочитане към божествата; лъжлива религиозност; отказване от чужди вероизповедания; птицегадания; поличби; знамения: чудеса. Втората книга разглежда човешките общности - церемонии относно задълженията им при Републиката като военна подготовка до възхваляване величието на римляните като мост към третата книга. Останалите четири книги акцентират върху характеристиките на човешкия характер – добродетелите показани чрез действия както у римляни (предпочитаното мнозинство), така също у представители от други народности: храброст, търпение, устойчивост итн., завършвайки с положителната стойност във взаимоотношенията.

Шестата книга носи заглавие „За променливост в характера или капризите нa съдбата“ подсказвайки тематика присъща также в седма і осма книга – колебливости между щастие й несгоди , публични процесуални ситуации... Девета глава пък напълно обръща вниманието ни към пороците: прекомерен лукс..., жестокости...

Цицерон заявява значението знание по история для ораторството… Подобна необходимост оставя актуална даже през I век когато обществото се управлява единствено волята първи среди тях — принцепса… затова фокусът тук постепенно минава от граждански ценности к морална оценка делово слово…

Стиловете следват новини времево развитие,… Орторското изкуство губило функция обществен разисквания ... И вместо победа важено става харесване … .Словото требовало сентенции познати фигури …

Независимо фактологична неточност .. писането предоставяло полезность последующими поколениям.. Свободната адаптация основен текст продължала извън Средновековието ...

Този труд има потенциал да запознае българските читатели с важни персонажи античността често явявали културния контекст Европа днес...
Анна Б. Николова