Наръчник по разложение. Признания и проклятия

Романистът или драматургът изпитва огромно щастие, тъй като има възможността да изрази своята същност чрез преобличане и да се освободи от вътрешните си конфликти, както и от множеството персонажи, които витаят в него. Напротив, есетистът е ограничен до един неблагодарен жанр, където може да прояви своите вътрешни противоречия само ако постоянно влиза в конфликт със собствените си идеи. В афоризма човек намира свобода - това е триумф на разпадналото се "аз".

Чоран демонстрира как той самият успява да избяга от магията на интелектуалните идоли, социалните утопии и модите във философията и изкуствата; той освобождава себе си от влиянието на традициите и авторитетите. Неговият скептицизъм предоставя помощ за всеки желаещ да преразгледа собствените си заблуди и любимците сред авторитетите. Скептицизмът на Чоран е конструктивен именно защото включва съмнение към самия него – неговата мисъл анализира личните му разочарования спрямо предишните кумири и представлява "анатеми" срещу по-раншни свои убеждения.

Светлозар Игов