Подводниците на Русия Ч.2

Съветските подводници от периода на Втората световна война превъзхождат аналогичните чуждестранни модели по скорост, а в надводно положение изостават само от германските, като разполагат с най-мощното въоръжение. При анализ на основните им характеристики обаче става ясно, че те значително изостават по отношение на дълбочината и скоростта на потапяне, както и по далечина на плаване под водата. Ако разгледаме допълнителни аспекти, ще установим, че качествата на подводниците зависят не толкова от стандартните показатели за сравнение, колкото от новите технологии. Такива фактори включват шумността при работа, устойчивостта на удар върху приборите и механизмите, способността да се локализира и атакува противникът в условия с ограничена видимост или през нощта, както и прецизното използване на торпедната артилерия. За съжаление нашите подводници към началото на войната не разполагаха със съвременни радиоелектронни средства за откритие или ефективни торпедни системи. Вместо това те бяха известни с повишената шумност при работа. Проблем оставаше и комуникацията между потопената подводница и други единици; единствено перископът предоставял информация за надводната ситуация. С други думи, недостатъците в техническите спецификации и трудните условия можеха да бъдат преодолени единствено чрез човешкия ресурс.
А.В. Платонов, В.М. Лурье "Командиры советских подводных лодок (1941-1945 г.)", Санкт-Петербург 1999 г., стр. 6