Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на Одриските царе в Средна Гора /V - IV в.пр.Хр./

**Увод**
**ИСТОРИЯТА НА ЕДНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТКРИТИЕ**

През пролетта на 2000 година, известният български археолог д-р Георги Китов направи значимо откритие в близост до село Старосел, разположено в района на Хисар. Той намери голям тракийски храм, който местните жители наричат Четиньова могила. След това последваха и други важни находки, които днес са повод за гордост за българската историческа наука.

След тази дата посетих селото Старосел и археологическите обекти там няколко пъти. В този период работех основно в Родопите, изследвайки тракийските светилища, но при всяко посещение в Южна България погледът ми неизменно се насочваше към билото на Същинска Средна гора.

Няколко интересни върха със скални ръбове северозападно от село Старосел привлякоха вниманието ми. Интуитивно предполагах, че "високо" над равнината може да се крият значими тракийски светилища и неразкрити древности от епохата на старите траки. Споделих подобна идея с колегата Китов по време на едно от кратките си визити в неговата полева база по пътя за Белинташ в Родопите.

Възможността да наблюдавам внимателно билото на Средна гора получих през есента на 2003 г., когато проучвах римската крайпътна станция sub radices (Суб радице), намираща се близо до село Христо Даново, Карловско.

През октомври 2003 г. предприемах първо пътуване до Средна гора заедно с колегата Иво Тавитян, археолог от екипа на Георги Китов. Иво вече беше разглеждал планината източно от връх Богдан и познаваше терена доста добре; той имаше вилa в село Свежен, която използвахме като базов лагер за нашите "ловни" експедиции. Първоначалното ни проникване между селата Каравелово и Старосел стана благодарение на Христо Минков от град Сопот, който ни превози със своя руски джип до хижа "Фенера". По онова време не подозирах как точно тази "съветска" машина ще бъде единствената успешна връзка между нас и цивилизования свят по време на предстоящата наша експедиция в Средна гора.