Закони/ Платон

Диалогът "Закони" представлява последното и най-обширно произведение на Платон. Заглавието е точно, но не може напълно да обхване разнообразието от теми и дълбочина на идеи, които философът представя пред читателя. Основният фокус на този диалог е върху принципите за създаване на закони в идеалната държава (каквато според контекста е бъдещата критска колония). Текстът предлага множество примери за конкретни закони, особено относно почитането на боговете и религиозните престъпления. Освен това той съдържа размисли относно философията зад законодателството, значението на убеждаването при прилагане на закона и важността на добродетелта като основа за всяка политическа дейност.

С настоящия превод завършва пълното издание на Платоновите диалози в български вариант след четиритомника "Народна култура" от 1979 до 1990 г. Книгата включва предговор от проф. Богдан Богданов, а преводът, коментарите и индексите са дело на Невена Панова и Георги Гочев. С публикуването му с подкрепата на Програма "Култура 2000" към Европейския съюз, издателство "Сонм" продължава да предоставя новини по отношение античната литература чрез поредицата „Делос“, ръководена от Николай Гочев.

Платоновите "Закони" впечатляват със своя реалистичен подход към детайлите и спекулативна систематика. Философията им често се оценява като основа за модерни области като правото; например дискусията около углавните закони или различаването между умислено убийство и такова извършено под влияние например гняв показват познания над съвременните юридически концепции.

По отношение начина по който трябва да се четат "Закони", можем само да кажем, че всеки възприема текста по свой начин - някои ще видят ясния замисъл, докато други могат да останат объркани или безразлични. Независимо от реакцията ни обаче остава фактът, че подобно както самият Платон разглежда въпросите свързани с правото и управлението в своето произведение, така ние живеем в общество изпълнено с аналогични притеснения – макар те да бъдат разисквани през призмата нашия собствен опит.

Оттук произтича полезността му: текстът носи послание как материалното благополучие не води непременно до щастие; онези които искат истинско удовлетворение трябва да насочат вниманието си към стойността на постоянството. От друга страна утопичният модел за неизменяемост вероятно ще остане само част от миналото.
Богдан Богданов