Послеписът на Харт

В произведението си "Империята на правото" Роналд Дуоркин представя нова, сложна и интригуваща теория за правото, която нарича "правото като интегритет". По-радикалното и изненадващо твърдение, което той формулира, е че предишните философи на правото не само грешат относно същността на правото, но също така се заблуждават по отношение на самата природа на философията на правото или юриспруденцията. Основните му идеи за юриспруденцията могат да бъдат обобщени в три основни тези. Първо, тя е интерпретативна: "Общите теории на правото... имат за цел да интерпретират ключовите характеристики и структурата на юридическата практика." Второ, философията на правото не може просто да бъде семантично описание на термина "право". Философите в тази област "не успяват да разработят ефективни семантични теории относно правото." Трето, юриспруденцията представлява основополагающа част от процеса по съдебно решение и служи като негласно въвеждане към всяко съдебно отсъждане.

От изброените тези единствено аспектът от първата теза предизвиква учудване с претенцията си да бъде разглеждана като новаторска и различна от възгледите много съвременни философи имат за своя работа. Интерпретацията предполага обяснение на значението. Много от философите по право (ако не всички) смятат себе си за разясняващи важните черти както сами́те юридически практики, така и взаимовръзките между тях и други социални явления – включително различните форми на социална организация или моралната сфера…