Необичайно

**КРАТКА ФОРМА**
Може би все пак е останало нещо в мен,
което ти е от голяма полза.
Някакво листче с написани думи,
некое прозрение или предмет от дома ми -
камъче, снимка, стар документ или звънче
(за да не се загубя). Нещо забранено, което,
когато го вземеш обратно,
да ми помогне да се възстановя.

Знам, че стиховете не са просто въздушни целувки
и нямам основание за надежди.
Освен ако не облека
мълчаливата дреха на новото си съществуване –
като скъсан чувал или магарешка кожа; като
мрежа, изтъкана в ден извън седмицата...

Както и ти избрах краткия вариант -
когато минавам през моста през деня,
гледам отражението си във водата толкова чуждо.

**ИМАМ**
Тази любовна тъга така ми подхожда -
по цвят и форма дори в свободните гънки
не ме напуска.
През нощта висяла на закачалката,
очаква да започна да сънувам. Развява поли с мен
над покривите и дърветата; прави се на независима,
харесва себе си и има собствен живот.
Лепи стихотворения по вратите и пее налудничави песни,
пие с пелин.
Придобива тяло и сянка която пада пред мен
през деня; разстила се под краката ми гола
и ме кара да изпитвам смущение от самия себе си.

Тази любовна тъга
е горделива по своя характер.
Скоро ще настъпи моментът
да й дам име.