Българската държавност на север от Дунав

„Българите са направили значителен принос за духовното израстване на Румъния и за обогатяването на румънския език. В речника на Лазар Шъйняну (шесто издание) се посочва, че „това влияние дълбоко изменя граматическата структура и лексиката на румънския език“. Термини като край, воевода, постелник, храм, скит, старец и владика са с български произход. Речникът на Йон Кандря съдържа 43 269 думи в румънския език, от които 8905 (20.58%) са български. Дори по-значим е процентът от 21.49% в речника на Г. Булгър с общо 60 хиляди термини (петнадесето издание от 1999 г.). Според него бройката на българските думи в румънския достига над 12 хиляди. Сходни данни предоставя и известният филолог Алф Ломбард.

Известно е също така, че през периода XIV-XIX век влашките княжества използват кирилица до момента, когато княз Куза - молдовец - въвежда латиницата с декрет през 1865 г. Българските свещеници, книжовници и творци работят дълго време върху румънска земя; например Григорий Цамблак твори след падането на Търново в Сучава – тогавашната столица на Молдова. През XVI век молдовският воевода Василе Кочи е син на Никола Кочов от селото Пороище в Разградско.

До края на XIX век около Букурещ има 33 български населени места; освен това българи живеят в Брашов, Браила и Банат и основават град Александрово. От тях произлизат редица забележителни писатели и поети – някои като Великсин пишат както на български, така и на румънски език. Антон Панов от Сливен под псевдоним Антон Пан композира музиката към химна „Събуди се, румънецо“ и според Михай Еминеску той е „един от строителите“ не само прозаически но също така културно развитието носители при нас”.

Румънската класика Панайот Станчов-Черна e син нa мъж oт четата нa поп Харитон; а книжовникът Пирин Бояджиев – учител години наред зад граница установява наличието натрупани двадесет поети с родословие bulgarsko v rumynskata poeziya . Борис Караджа пък e cын nа журналистa Любeн Cтанчeв oт Добрич c yспешно произведение kato nai izvestniq skulptor v Rumynia.

„Румъния представлява една Италия за нашия национален дух“, заявява категорично румънскoто специалист по-болгаристика Йон Богдан.
Институтът по българистична филология при Българската академия науките притежава правото да проучи влиянието ни върху языковото наследство наших северных соседей , което е особено важно да бъде осъзнато . Вазови́те стихове относно даряването ни книги “на всички славяни” не покриват напълно всичките наши заслуги спрямо света.
Йордан Дачев извършва анализ върху следите оставени оt bŭlgari v Rumâniya.”