Държавно управление и правно регулиране

В демократичната правова система не може да има „държавно управление“ без активното участие на гражданското общество. То представлява набор от процедури, в които различните участници упражняват контрол и влияние върху решенията, вземани от упълномощените държавни органи.

Правното регулиране, от своя страна, е специфичен процес на създаване на закони с цел институционализиране на обществената нормативна воля. Тук виждам връзката между управлението и регулирането: правото служи като инструмент за управление на държавата. Управлението обхваща ръководството на общодържавните въпроси в рамките на определени правни норми, най-вече зададени от Конституцията; така всяко решение се вписва в конкретния юридически механизъм, който осигурява неговото изпълнение.

Ако перифразирам Тацит, бих казал, че колкото по-недостатъчно е управлението, толкова по-лошо е законодателството му. Под „управление“ разбирам дейността по разработване, прилагане и тълкуване на закона. В този контекст ще анализирам принципа за разделение на властите – юридическото изражение на управлението над правото в самата държава. Поради това ще опровергая тенденцията към натрупване на множество законодателни актове, която сама по себе си подрива доверието в закона. Ще оспоря концепцията (както я нарича Джовани Сартори) за управление чрез законодателстване; според него това означава смесване между управление и приемане на закони.

Законоделният процес също така служи като точка за пресичане между политика и право. Моята позиция тук е следната: политическата програма на партията или коалицията с победа (победителите) трябва задължително да стане част от законодателната програма. Само тогава можем да считаме закона за легитимен и отражаващ обществен интерес.

За едно управление да бъде „добро“ или „успешно“, то трябва предимно да бъде оправдано и подкрепено от правото – именно затова го квалифицираме като правилно. Това води до заключението ми, че публичното управление трябва да спазва принципите закрепени в правния ред – особено тези установени в Конституцията.

Следва да се отбележи важността от постигане компромиси през този процес; те обаче трябва да са основани върху избор между морална или правна справедливост спрямо конкретните условия и ситуации. Механизмът за справедливост не бива да бъде избран единствено въз основа компромиси - точно тук лежат уменията във висококачественото държавно управление.
Консултации́те сред участниците в дискусиите формират демократичната основа за функционирането всеки режим в една правова държава.

Управленският модел притежава легитимност само ако успее успешно мотивирайки субектите da спазват наложените правила; а те следва сами по себе си относително ясно изразяват тяхната воля та институционализирaт обществения интерес."