Нацистът и психиатърът

През 1945 година, Херман Гьоринг и множество други видни нацисти, сред които Карл Дьониц, Вилхелм Кайтел и Алфред Розенберг, са преместени в Люксембург. Там американците установяват център за разпити с цел подготовка за Нюрнбергския процес. За тази задача е назначен амбициозният психиатър Дъглас М. Кели, който получава шанс да изследва умственото състояние на тези престъпници. Какво кара хора като тях да извършват злодеяния? Използвали ли са възможности, които биха могли да подведат много от нас? Родени ли са със зли наклонности или имали ли са психични проблеми - нещо като „нацистки ум“, което би могло да обясни поведението им? Докато Кели осъзнава потенциалните ползи от работата си с известните военнопрестъпници, той усеща как собственото му мислене се замъглява от контактите с тях.

В книгата „Нацистът и психиатърът“ се разказва за съдбата на оцелелите висши нацисти след края на Втората световна война по един безпрецедентен начин. Интригуващото е как тези покварени личности продължават да оказват влияние върху околните, включително професионалистите, натоварени с изучаването им; това става видно чрез досега непубликувани бележки и медицински записи на д-р Кели. Психолози до ден днешен дискутират дали тестовете Роршах прилагани към пленниците дават реалистична представа или оставят загадката относно човешкия ум - способен на крайно зло - непокътната.

Книгата предлага уникален поглед отвътре към живота на някои от най-известните военнопрестъпници в историята и техните отчаяни опити да избягат от наказание и защитят местата си в историята, които смятат че заслужават.