Пророците от Библията до наши дни

Според тълковния речник, терминът "пророк" има две основни значения: първото се отнася до човек, който предсказва бъдещето, а второто – до лице, което говори от името на Бога и предава известия за предстоящи събития.

От предоставеното определение можем да извлечем информация относно произхода и еволюцията на термина, както и неговата връзка с конкретните исторически контексти. Ясно е, че в началото понятието е било свързано най-вече с второто значение - говорещо от името на Бог. Според Библията (например при старозаветните пророци), не винаги е било задължително пророчеството да включва предсказване на бъдещи събития. Това може да се обясни с факта, че хората със способности за прогнози са били наричани по различен начин през вековете (като гадатели или врачки). Следователно можем да заключим, че концепцията за пророка не само предполага общуване с божествеността, но изисква наличието на религия, която идентифицира правилния Бог и документира това. Поради тази причина дълго време след възникването на всяка позната религия само онези лица са считани за пророци, които са признати от религиозните водачи; останалите личности с пророчески дарби често остават забравени или осъждани като еретици. В християнския свят това правило важи особено дълго. Затова първата част от сборника разглежда именно тези пророци споменати в Библията. Обикновено те биват разделяни на малки и големи според съдържанието в Юдейската Библия или Стария Завет; тук обаче такова деление не се взема под внимание и пророците са представени в азбучен ред с акцент върху значима информация за всеки един от тях.

През XIX век наблюдаваме увеличение на появата на индивиди твърдящи че притежават пророчески умения – явление вероятно свързано със спадналата власт на църквата и откритост към нови културни влияния. Източни философии навлизат свободно в Европа и оказват силно влияние върху европейската мисловност във философския и религиозния контекст. Тук възниква въпросът дали можем да причислим към пророците тези личности чиито дейности касаят единствено разработването на уникални философски идеи? Считаме че положителният ответ зависи от способността им да привлекат последователи чрез своите концепции които впоследствие оказват влияние върху обществото чрез тяхната работа; добри примери тук представляват ариософите (фон Лист и фон Либенсфелс), чиито учения оставят трайна следа в историята.

Допълнителни характеристики могат да включват лечителските способности (много хора получавали статут “пророк” именно благодарение на тях) както способността или поне претенцията за такава - да се прогнозира бъдещето.

В заключение отбелязваме, че книгата обединява множество индивидуалности смятани за пророци (разпределени хронологично освен библейските случаи представени по азбучен ред). Стремили сме се посредством публичнодостъпна информация да акумулираме разнообразие от фигури притежаващи различни идеи или практики относими към темата; ограничихме времевият диапазон започвайки отвъд описаното в Библията плюс териториален фокус главно около християнския свят (при някои изключения).