Направих каквото можах

Вероятно причината за дълбоката ми привързаност и към двете родини е, че съм се родил в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка. Въпреки това, чувствам особена нежност към страната, която беше под тоталитарен режим близо петдесет години.

Ако призракът на реалния комунизъм бе безвъзвратно забравен, вероятно нямаше да имам нужда да преразглеждам ужасите от онези тъмни времена. За съжаление обаче действителността е различна – знаем, че ако не се грижим за паметта на жертвите на тиранията, техните страдания ще бъдат забравени.

Затова реших да споделя тази история с характер на сага – изпълнена със сълзи и смях, храброст и страх. Тук любовта и приятелството се сблъскват с предателство; победите често са последвани от разочарования.

В заключение, произведението което представям пред читателя представлява по-скоро романизирано есе отколкото класически роман – фикция с множество истини (или почти истини). И след като вече го предупредих за това, му оставям свободата сам да определи стойността и достоверността му.

Алфред Фосколо
„Тази творба носи памет… Освен интересната историческа перспектива – тя разкрива малко познати аспекти от ХХ век – текстът изобилства от неочаквани сюжетни обрати, които задържат вниманието на читателя. Изключителен роман написан с точния стил на един талантлив писател; понякога възмутително остроумен или пикаресков.“

Стефан Куртоа, историк и редактор на „Черната книга на комунизма“