Котел - крепост в Балкана

Руси Русев, роден в Котел през 1896 година, е известен юрист, политик и журналист, както и писател. В периода на относително спокойствие в своя бурен политически живот той създава произведението „Котел - крепост в Балкана“.

Сюжетът се развива към края на XVIII и началото на XIX век. Котел представлява чисто българско средище в Балкана. Там не е имало турски войници, а раждането на деца от местните жени било забранено. Жителите му били дервенджии - пазители на важния проход, затова те получавали специални привилегии от османската власт.

Котел бил заможно село с процъфтяващи занаяти. Местните произвеждали вълнени платове и шаяци за нуждите на турската армия. Българските жени изтъквали красиви котленски килими, които са познати до ден днешен.

Скотовъдството също било значим източник на доходи; рано напролет стопаните водели овцете си от полята нагоре към свежите пасища в планината.

Търговията със Стамбул и Едирне била активна; кервани с платове, дрехи, месо и мед тръгвали натам и се връщали със злато скрито сред маслини и солена риба или други основни стоки. Това злато блестяло като слънце след изсушаване по покривите на къщите-палати.

Но настъпило време за опасност - Котел можело да бъде разрушено под атаката на кърджалиите. След опожаряването на Жеравна дошъл редът за Котел. Конницата начело с Кара Феиз, Алкъ бей и Инджето вече приближавала селото. Въпреки това котленци успели да организират защитата си навреме: изградили укрепления, въоръжили се добре и дали отпор на нападателите.