Романите на Димитър Димов. Философско-психологически прочит

Чуждото в произведенията на Димов играе ключова роля за неговата наративна стратегия. То не е просто повърхностен или външен елемент, а същинска основа за изграждането на творбите му, което противоречи на общоприетото схващане (вж. например Георгиев 1974; по-късно Балевски 2003 и др.). На чуждото се опират както сюжетът, така и персонажите, както и перспективата от която се разказва историята. Не можем да го разглеждаме като противоположност на родното/българското; то всъщност представлява директен път към дълбоките философско-психологически търсения на автора.

Из Глава втора: "Навътре към чуждото – стратегията на едно творчество"