Джуандзъ и неодаоизмът (сюенсюе)

В настоящата книга за първи път у нас се разглеждат онтологичните концепции на Гуо Сян и Уан Би, идеята за човешката същност според Лиу Шао, както и естетическият бунт на седмината мъдреци от бамбуковата горичка. Жуан Дзи, Хъ Йен и Сян Сиу са известни със своята интелектуална критика към времето си, с поезията вдъхновена от природата и с философията на свободата, която представлява новаторски подход в духовната култура на Древен Китай.

Сюенсюе (мистичното учение) - синкретично преосмисляне на даоистката метафизика - предлага най-значителното рефлексивно предизвикателство от древнокитайската философска традиция. Неодаоизмът оказва влияние върху културния живот през периода Уей-Дзин, обединявайки спонтанността и изменчивостта с конфуцианския акцент върху знанието.

Притчите на Джуандзъ относно мъдреца и Пътя, както и виждането на Лаодзъ за неналичното и безименното прокарват пътища за развитието на философията през времето на Шестте династии (220 - 589). Учението Сюенсюе играе важна роля в разпространението на будизма в Китай и формира основите неоконфуцианството по време на династиите Сун и Мин.

Дебатите относно способностите и човешката природа (спорът между талантa и характера) задават непроучени досега направления в областта на даоистките изследвания. Баопудзъ написан от Гъ Хун открива нови интерпретационни хоризонти пред сложната непроницаемост και дълбоката мистерия около Дао.