Магия ли е българската храна

**Относно генома, микробиома, храненето, здравословното състояние и дълголетието на човека**

Изказването на Хипократ от 400 г. пр.н.е., подчертаващо важността на храната като средство за лечение, днес придобива нова значимост.

С напредъка в технологиите имаме възможност да проследяваме пътя на хранителните продукти – от тяхното производство до консумацията. Изкуственият интелект и квантовите технологии все повече навлизат в ежедневието ни и ще действат подобно на часовник, който показва кои храни са най-подходящи за нас според нашия генотип и микробиом, както и текущото ни здравословно състояние. Това ще доведе до реализацията на истинската персонализирана медицина.

Някои от тези теми ще бъдат разгледани по-нататък в текста. Убеден съм, че те ще провокират ново мислене у всеки един от нас относно начина си на живот и ще допринесат за по-дълго и здравословно бъдеще. В същото време бих искал да поставя редица въпроси относно връзката между храната и нравствените качества на хората; може би именно тук се крие нейният магически аспект? Дали традиционната българска кухня укрепва националната идентичност или обратното? Но какво всъщност представлява истинската храна в света след като сортовете растения, методите за отглеждане, климатичните условия и биоразнообразието претърпяха радикални промени през последния половин век? Имайки предвид глобалната загуба на биоразнообразие, можем ли да свържем това с наблюдаваното душевно обедняване сред обществото? Не е ли неправилно фактът 1% от населението да контролира 90% от богатствата му при налична война в Европа - континент считан за цивилизован? Всички знаем интуитивно колко неправилни са тези неща; но защо така стоят нещата?

Можем ли ние като учени с помощта на новите познания по генетика, физиология, биохимия и други науки да върнем качеството вкуса и аромата на автентичната храна непознати досега за настоящето поколение? Или напротив – рискуваме още повече задълбочаване проблемите свързани с продоволствието?

– из книгата