Езерни молитви

Владика Николай е роден на 23 декември 1880 г. в село Лелич, разположено в Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград и след това специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт Петербург. Той защитава докторски степени по богословие в Берн и философия в Женева. През 1909 година приема монашество в манастира Раковица и започва да преподава богословие във Белградската духовна академия.

По време на войните от 1912 до 1918 г., активно участва като доброволец, проповядвайки и помагайки на пострадалите. През 1915 г. бива изпратен от правителството на мисии в Англия и Америка. Връща се през 1919 г., когато е избран за епископ на Жича. След това, през 1920 г., е преместен към Охридската архиепископия, но по настояване както на Архиерейския събор, така и на народа му се позволява да се върне обратно в Жича през 1936 г.

След германската окупация на Югославия през 1941 година той е интерниран от нацистите и изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 година, не решава да се завърне обратно в комунистическа Югославия; вместо това мигрира към САЩ през 1946 година, където продължава да пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 година — умира стоейки пред Бога с Библията разтворена пред себе си.

Мощите му остават запазени до1991 годината американския сръбски манастир „Св. Сава" край Либертсвил. След падането на комунизма той получава последната си воля — погребение върху родна земя, именно там откъдето произлиза — своето родно село . Скоро след тези събития Владика Николай бива канонизиран от Сръбската Православна Църква.