България, Православието, историята

Събраните тук текстове са публикувани в българския печат през последните години и обикновено са били свързани с определени поводи. Извадени от техния контекст и подредени заедно, те показват, че не става въпрос просто за спонтанни произведения на авторска вдъхновение, а за части от добре замислен проект с дългосрочна перспектива. В България този проект може да има множество представители, но Георги Тодоров е най-яркият му защитник.

Видимо е, че основната цел на работата му е разобличаването на широко разпространените митове в българската история. Тодоров се занимава с някои от най-популяризираните теми в нашата историческа литература – например „златният" век при Симеон или Априлското въстание. Според него тези събития, които често служат като източници на национална гордост, всъщност представляват значителни провали в историята ни и водят до пропуснати възможности.

Атаката срещу историческите митологии е важен аспект на всеки автентичен подход към миналото. За разлика от обичайния критик във историографията, Тодоров не оспорва конкретни интерпретации на факти; вместо това той поставя под въпрос самите основи на историческото мислене в България и Европа през последните три века.

Той открива недостатъци в начина, по който различни явления се идентифицират като ценности без задълбочена причинно-следствена връзка. Отказвайки да следва такъв тип мислене - което според него произвежда идеологически обърканости - той предлага ново тълкуване на историята чрез антропологичните принципи и духовността й. Това налага радикална преоценка на ценностите и преработване на ключовите концепции.

Специално внимание заслужава неговото изследване относно архитектурната модернизация на София края XIX век. То доказва грешките в стратегиите за изграждане културна идентичност, наложили отпечатък върху българското общество още от началото on XIX век. По подобен начин Тодоров разглежда актуалните проблеми днес с еднакво усърдие.

Неговият фокус върху трансформацията между вертикални структури и хоризонтални идеи показва как тези промени влияят социално и културно върху обществото – именно това е главният обект умишлено атакуван от Георги Тодоров.

Когато говорим за изучаване истории чрез призма християнските ценности – основополагащи за Православието – важно е да отбележим как тази гледна точка му позволява да запази универсалността си без замяната им с новосъздадени митове.

Читателят може свободно да приема или оспорва заключенията му; независимо дали ги одобрява или не , фактът остава: дори ако напълно игнорира тезите му те предлагат един допълнителен критичен поглед към очевидното . Освен това Г.Тодоров няма амбиция за академична кариера затова стилът понякога звучи крайно или патетично; вероятното причина стояща зад него e страсттa му към страната , православната религия ̆историята . И думата "страст" едновременно описателна несъмнено закриля многозначността послания.
Георги Каприев