Илинденско-преображенското въстание 1903

Има моменти, които променят коренно живота на човек - след тях той вече не е същият. Съществуват и дни, които трансформират цели народи - в такива мигове те формират собствената си история и правят ключови решения, определящи бъдещето им за дълги години напред. Такъв исторически ден за българите в Македония и Одринска Тракия е 20 юли 1903 г., когато тези подтиснати хора смело решават да се изправят срещу тиранията и с личната си жертва доказват своята готовност да бъдат свободни. Началото на Илинденско-Преображенското въстание представлява моментът на техния избор, който ще определи съдбата на целия български народ. За българите Илинден, Преображение и Кръстовден са много повече от църковни празници; те са основополагащи стълбове, укрепващи националната памет и идентичност. Тези спомени ще останат живи толкова време, колкото помним именитите или неизвестни герои от лятото на 1903 г., които осъзнават, че свободата първо трябва да бъде желана и след това – защитена със саможертва.

Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. в Македония и Одринска Тракия е естествено продължение на българската национална революция от Възраждането, достигнала най-висок връх с Априлското въстание през 1876 г. То също така представлява важна свързваща част от усилията за национално обединение, започнали със Съединението между Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., което води до Балканската война (1912-1913). Дълбоко вплетено в българската история, Илинденско-Преображенското въстание носи духа на общоевропейските ценности като уважение към живота, собствеността и честта на всеки индивид; свобода в политическия живот; справедливо управление. Тези принципи присъстват в програмата на илинденските възстаници при техните усилия срещу османската тирания./.../ Светлозар Елдъзов