Страхът в Западния свят /ХIV-XVIII век/

От XIV век насам, поради епидемии, глад, бунтове и турското нашествие, както и значителния църковен разкол, християнската култура изпитва усещане за заплаха. Лидерите на църквата и държавата са принудени да определят врага. Ясно е, че той представлява Сатаната, който води своята последна голяма битка преди края на света с неуморни усилия. Той подтиква турците към настъпление; вдъхновява езическите ритуали в Америка; присъства в сърцето на евреите; чрез женските изкушения и отдавна осъждана сексуалност се опитва да отклони защитниците на реда от техните задължения; посредством магьосници и най-вече вещици той нарушава ежедневието, омагьосвайки хората, животните и реколтата... Часът за общо демонично нападение е настъпил... противникът не само атакува отвън по границите, но също така прониква дълбоко вътре в обществото, където е необходима още по-голяма предпазливост. Именно страхът обяснява мащабните гонения във всички посоки от страна на политико-религиозната власт в много европейски страни през началото на новото време.