Градоустройството в България през XX и XXI век в контекста на европейското

Авторите на произведението разглеждат факти и събития от близкото минало на градоустройството в България, като изясняват неговата роля в контекста на европейската професионална сцена. Те убедително описват историята и актуалното положение на населените места у нас, както и процесите по тяхното разрастване или намаляване. Осветляват пространствената структура и архитектурно-художествения облик на тези селища, които са резултат от влиянието на множество фактори, включително таланта и професионализма на българските архитекти-урбанисти.

Изследват взаимовръзките между градоустройството в България и останалите европейски държави — както източни, така и западни — анализирайки периодите, през които тези взаимодействия се проявяват в различни посоки. Подчертават важността на градоустройството като значимо социално изкуство, което оказва влияние върху художествената атмосфера в урбанистичната среда повече отколкото другите видове изкуства. Това изкуство въздейства не само временно, а постоянно върху гражданите, формирайки тяхното настроение, самочувствие, познания и вкусове. Градостроителят е едновременно архитект, скулптор и художник; той оформя обществените пространства и им придава информационен и емоционален заряд.