Името на поезията: Николай Кънчев

Книгата на Пламен Дойнов представлява задълбочен литературноисторически анализ, който се фокусира както върху уникалността на поетиката на Николай Кънчев, така и върху трудностите при нейното утвърдяване в периода на Народна република България. Изданието е резултат от петнадесетгодишно проучване за един от най-влиятелните български поети – Николай Кънчев (1936-2007). В него са разгледани проблемите с приемането на първата му стихосбирка "Присъствие" и осъждането на втората - "Колкото синапено зърно". Освен това, акцентът пада върху устойчивостта на неговия стил през годините, когато не е имал възможност да публикува между 1968 и 1980 г., както и опитите на Държавна сигурност да блокират преводите на негови стихотворения в чужбина. Накрая книгата очертава позицията му като един от водещите световни поети, пишещи на български език през XX и XXI век, които създават новаторски насоки в българската поезия.