Добър вечер, чичо Сън, добро утро, чичо Ден! (Поема за деца)

Сигурно някоя добра звезда за теб е сътворила
фина стълбичка от сребърни лъчи.
Вятърът ти предоставя криле, а ти се носиш
и нежно докосваш детските очички.
Кой би могъл да оспори, че така е?
Мракът разпръсква тъмен пух и бързо
по пътища, които никой не познава,
ти тихо идваш при нас, стар вълшебнику.

Ето как звездите светят на небето,
вятърът остава навън. А ти,
невидим, влизащ сред децата.
Как го правиш? Разкажи ми, Чичо Сън.
На леглото завивките повдигаш,
миглите леко погаляш с меко перце,
лампата започва весело да мига,
мама ме гледа с въпросителен поглед.
Да, шегите ти са толкова различни.
Често ме ядосват и дразнят даже.
Смесваш цветовете на моите боички
и прекъсваш радостните ми игри.
Но сега вярвай, няма да бъда непокорен.
Моля те, ела при мен и не стой сам навън.
Искам да те питам: кой какво сънува?
Разкажи ми всичко, моля те, Чичо Сън!