Добър вечер, чичо Сън, добро утро, чичо Ден! (Поема за деца)

Сигурно добра звезда за теб изплита
тънка стълбичка от сребърни лъчи.
Вятърът криле ти дава, ти долиташ
и погалваш сладко детските очи.
Кой ли би отрекъл, че това така е?
Мракът тъмен пух разпръсква и завчас
по пътеки, дето никой друг не знае,
тихо идваш, стар вълшебнико, при нас.

Ето, греят си звездите в небесата,
вятърът остава също там, отвън.
А пък ти, невидим, влизаш при децата.
Как го правиш? Разкажи ми, Чичо Сън.
На креватчето завивките повдигаш,
миглите докосваш с пухкаво перце,
лампата започва смешно да намига,
мама ме поглежда с питащо лице.
Да, шегите ти са толкова различни.
Често ме ядосват, сърдя се дори.
Смесваш шарките на моите боички
и прекъсваш веселите ми игри.
Но сега, повярвай, няма да лудувам.
Моля те, ела, не чакай сам навън.
Искам да те питам: кой какво сънува?
Разкажи ми, разкажи ми, Чичо Сън!