Тракийският въпрос и тракийското движение в България

Книгата разглежда появата и еволюцията на тракийския въпрос, както и организирането на тракийското движение, което започва след Берлинския конгрес през 1878 година. Чрез анализ на архивни документи и материали се излага разнообразието в методите и формите на съпротива, величието на духа и волята за победа по време на Илинденско-Преображенското възстание и Балканската война. Освен това текстът акцентира върху трудностите, свързани с пораженията, геноцида, тежката съдба и бежанските страдания на тракийските българи.

Много поколения от тази общност са преминали през живота си с неизпълнени надежди за по-добро бъдеще; някои от техните проблеми - като имуществените компенсации за българите от Източна Тракия и Мала Азия - остават нерешени до днешния ден. Поради общия им опит множество борби са водени съвместно с македонските българи в рамките на една обединена организация. След войните условията налагат самостоятелно структуриране. Въпреки това българската държава не осигурява необходимото спокойствие за тракийските бежанци; два пъти е наложена забрана над тяхната организация - основният защитник на техните права. По време на мирния период броят на тракийските дружества достига над 250 с повече от 20 000 редовни членове.

Днес тракийските българи черпят вдъхновение от новаторски идеи и стратегии във връзка с членството на България в Европейския съюз, а така също се формира „Националното тракийско движение". Тази стратегия предлага нови възможности пред младите поколения травийци.