Концлагерът "Белене" 1949-1987. Островът, който уби свободния човек

Концлагерът „Белене“ не е нито първият, нито последният в историята на комунистическите затвори, но той остава активен значително по-дълго от всички останали - от 1949 до 1987 година почти без прекъсване. Островното му местоположение, отделено от България с мощните води на Дунав, придава особена тежест на чувството у лагеристите за изгубена родина и забравяне от света. Комунистическият режим целенасочено използва името „Белене“ като символ на страх чак до своя крах.

В контекста на мирния период през тези четиридесет години, концлагерът функционира в условията на постоянна война между тоталитарната власт и различни групи от собственото население, изпитвайки насилствени социални трансформации. През времето на съществуването си над 15 000 души преминават през лагера - около 11 000 без съдебно решение и допълнителни 4 000 осъдени (между 1952-1953 г.). Мнозинството от тях са личности с висока репутация сред своите среди и упорити противници на наложения нов ред.

Авторът Борислав Скочев разкрива шокиращата истина за острова, който погуби свободния човек. В неговата книга се разглеждат различните периоди в живота на лагера, правните основания за задържане там, организацията му като система, икономическата дейност и принудителния труд. Освен това се анализира агентурната работа, охраната и ежедневният живот: хранене, облекло, наказания и медицинска помощ; включени са също опити за бягство и случаи на разстрели. Не липсват описания на проявите срещу подтисничеството върху човешкия дух.

Тази изследователска работа е резултат от десетгодишно проучване в архивите на Държавна сигурност както и лични архиви; включени са документи от Политбюро и Министерския съвет предимно относно затворническата система. Използвани са материали дори от Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“, онлайн архива на ЦРУ или руски, холандски и британски източници плюс множество мемоари написани от бивши лагеристи.