Съвременно българско изкуство. Имена: Христо Нейков

В серията „Езически празници“ графичните произведения предават духа на антични мотиви и ни потапят в чувството за съдбата на един народ, подобно на това, което можем да видим при Гоя. Вместо жени да яздят коне, както е типично за романтичната и сантименталната естетика, те са седнали върху биволи. В плевнята наблюдаваме жени, които се къпят, мечтаят и обичат. Мъжете са разпънати в композицията, а кръстът и колелото присъстват като основополагающи символи.

Христо Нейков (1929 – 1999) притежаваше естествен артистизъм и чувство за хумор, понякога дори надминаващо това на неговия вуйчо Дечко Узунов. Той умело съчетаваше аристократичното с усещането за примитивност и непосредственост у българите. Беше истински ценител на exuberance-а по време на селските празненства и ритуали сред шопкините; откриваше в тях красота равносилна на тази от древногръцките вакханки. Създаде творбата „Отвличането на вакарелките“, представяйки ги яхнали биволи — не по-малко привлекателни със своето опиянение от сабинянките. Умееще да разгледа най-интимните аспекти от живота без вулгарност и преобразува плевнята в свещено място, докато ярема на каруцата възвисява до Разпятието.

Литографиите му към „Конармия“ от Исак Бабел не представляват просто опит за нейното визуализиране; те изразяват личния поглед на Христо Нейков относно времето изпълнено с надежди. Това е стремеж да улови духа преди социалните промени – години когато хората не се нуждаели от стихотворения или подвизи чрез които да се самоосъзнават. Начинът по който той реагирал спрямо близкото минало и актуалните проблеми показва връзка с Борис Ангелушев, Илия Бешков и Ренато Гутузо. По този начин темите свързани със саможертвата, пътя напред във живота — познат тематичен кръг още отпреди — получават уникален принос от Христо Нейков.