Несъзнаваните аналогии - как съпоставяме релационно сходни неща, без да осъзнаваме това

Ако приемем, че способността да мислим чрез отношения е показател за човешка интелигентност, как можем да обясним твърдението, че аналогичното мислене представлява сложен когнитивен процес? Дали то попада в категорията на Тип 1 или Тип 2 процеси? Какво налага убеждението, че използването на аналогии е трудна задача за нашия ум и възможно ли е те да бъдат прилагани без осъзнаване и с минимално изразходване на когнитивни ресурси? Тази книга се стреми да отговори на подобни въпроси чрез анализ на наличните научни изследвания относно аналогичното мислене, включително някои проучвания, проведени в лабораториите на катедра "Когнитивна наука и психология" към Нов български университет.